С две ръце се държа
за измислена сигурност.
Казвам нова лъжа
крия своята истина.
И оплаква душата
онази мила наивност,
започнала с лятото
и замръзнала в зимата.
Гледам тъжно в очите и -
празни, кухи, помръкнали
и се чудя дали
ще ги видя събудени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse