Какво е да си вятър?! Не разбирам…
Та вятър често във косите ми поспира.
Опитвам се, ръце протягам,
но как ли днес до него аз да стигна?!
И как да те приема?! Не, не мога.
Във мен отдавна е потулен Бога.
Театърът със зимите изтлея -
до сетната, която ще пристигне.
Сега си мисля… И снегът в косите
със малко туш така ще се преправи.
Но дали и след това ще мога
отново като вятъра… да те обичам?!