20 ago 2008, 8:38

Дали...

727 0 16
Вибрират в мен понятия разнопосочни
и триумфират като светеща звезда.
Жестикулират невменяемо въпроси -
аз не съм ли по-лудата от тях...

Спасяват ме отделните понятия
за пра, пра(стара) и бла, бла(само)
                                        истина в света.
Разковничето твърдо е било до мене -
нали орисано е да ме пази от беда...

Човъркат ме и като червеи съмнения,
къде, защо и как човек сгреши.
Не свършва пъзелът от вечните терзания -
дали за Ада пропуска той вече си съши...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Човъркат ме и като червеи съмнения,
    къде, защо и как човек сгреши."

    И отговорите мълчат.Безгрешните
    са малко.Другите е важно, че разбираме...
  • Не свършва пъзелът от вечните терзания -
    дали за Ада пропуска той вече си съши...

    Мариолче!...Прегръдки!!!
  • Идейничка си, и много ми харесваш като такава!
  • Пъзел казваш Тюркоазена...животът чрез теб говори!!!
    Благодаря за мъдростта!
    С обич!
  • Това с въпросите ми е познато
    Поздрави,Мариолче!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...