neulovimata (Алексиана) neulovimata (Алексиана)
2
12 jul 2009, 23:49

Дали да си тръгна

768 0 2

Ако някога реша да си тръгна,

ще сведа неволно глава.

Сълзите си в лед ще превърна

само, за да не те нараня.

Ще поискаш ли ти да остана?!

Или просто ще кажеш: „Върви”?!

И ще оставиш изгаряща рана

в теб до живот да гори?

Колко обич мога да взема?!

А дали мога такава да дам?!

Трябва по своя път да поема,

но не казвай, че оставаш сам.

Ти ще имаш частица от мене.

Спомен мил за красиви очи.

Топли думи, предизвикващи в тебе

хаоса на неизказани мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алексиана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0