Ако някога реша да си тръгна,
ще сведа неволно глава.
Сълзите си в лед ще превърна
само, за да не те нараня.
Ще поискаш ли ти да остана?!
Или просто ще кажеш: „Върви”?!
И ще оставиш изгаряща рана
в теб до живот да гори?
Колко обич мога да взема?!
А дали мога такава да дам?!
Трябва по своя път да поема,
но не казвай, че оставаш сам.
Ти ще имаш частица от мене.
Спомен мил за красиви очи.
Топли думи, предизвикващи в тебе
хаоса на неизказани мечти.
© Алексиана Всички права запазени