Дали ще мога някой ден да стана,
тъй толерантен, че да прочета Корана –
без гняв и без гротескно лудо
желание, да го клеймосам с вуду?
Ще мога ли тогава чрез Талмуда
да разбера целувката на Юда –
приседнал на трапеза не-кашерна,
да сътрапезничи с лукавост скверна?
Дали по християнски ще прощавам
или пък по семитски ще калявам,
душата си с религиозна врява –
та гънейки се в бурите, да оцелява?
Ще имам ли тогава сили
да се помоля искрено на Бога,
да не въвежда в изкушения прогнили,
човешката ми собствена особа?
И ако Бог е там, на небесата,
дали ще чуе жалките ми вопли –
или пък Бог, е всъщност Сатаната,
щом може в изкушения да ме залости?
Какво е вярата на тези и онези,
деленето на докс и ортодокс,
когато сред религиозните кафези
да нямаш Господ не е парадокс?
Дали неверието също,
не е кафез – на суета?
Дали не е религиозна същност,
на светлата първична свобода?
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
"ПП Изтрих си другите коментари от уважение към автора, но бих искала да те попитам, Исмаиле, какво направи Кемал Ататюрк за мюсюлманите и какво направиха "комунистите по време на възродителния процес"?
Дали Ататюрк е бил християнин? Или комунист? "
И ако искаш, нека да не досаждаме на автора, който показа своето неодобрение на тези коментари, нямащи нищо общо с творбата му.
Каквото ни вълнува, нека да си го изясним на електронна поща. Аз лично бих ти отговорила на всички въпроси, но не тук.