25 jul 2007, 14:19

Дали е така?

  Poesía
1.4K 0 3
 

Мечтаем всеки по различно,

за власт, богатство и разкош,

но ежедневно сблъскваме се лично

до ъгъла поне с един Гаврош.


Нима животът не е пъзел,

изпълнен с малки чудеса,

преплетени с лошите във възел,

те пишат нашите дела.


И даже в тази плетеница

мечтаем си до старини

любов, красива като птица,

до нас свободно да лети!


Любовта е чувството красиво

и бурята във нашите души.

За нея бихме дали всичко,

променяйки съдбите си дори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...