Мечтаем всеки по различно,
за власт, богатство и разкош,
но ежедневно сблъскваме се лично
до ъгъла поне с един Гаврош.
Нима животът не е пъзел,
изпълнен с малки чудеса,
преплетени с лошите във възел,
те пишат нашите дела.
И даже в тази плетеница
мечтаем си до старини
любов, красива като птица,
до нас свободно да лети!
Любовта е чувството красиво
и бурята във нашите души.
За нея бихме дали всичко,
променяйки съдбите си дори.
© Христо Петров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
