Мечтаем всеки по различно,
за власт, богатство и разкош,
но ежедневно сблъскваме се лично
до ъгъла поне с един Гаврош.
Нима животът не е пъзел,
изпълнен с малки чудеса,
преплетени с лошите във възел,
те пишат нашите дела.
И даже в тази плетеница
мечтаем си до старини
любов, красива като птица,
до нас свободно да лети!
Любовта е чувството красиво
и бурята във нашите души.
За нея бихме дали всичко,
променяйки съдбите си дори.
© Христо Петров All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
