25.07.2007 г., 14:19

Дали е така?

1.4K 0 3
 

Мечтаем всеки по различно,

за власт, богатство и разкош,

но ежедневно сблъскваме се лично

до ъгъла поне с един Гаврош.


Нима животът не е пъзел,

изпълнен с малки чудеса,

преплетени с лошите във възел,

те пишат нашите дела.


И даже в тази плетеница

мечтаем си до старини

любов, красива като птица,

до нас свободно да лети!


Любовта е чувството красиво

и бурята във нашите души.

За нея бихме дали всичко,

променяйки съдбите си дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...