25 июл. 2007 г., 14:19

Дали е така?

1.4K 0 3
 

Мечтаем всеки по различно,

за власт, богатство и разкош,

но ежедневно сблъскваме се лично

до ъгъла поне с един Гаврош.


Нима животът не е пъзел,

изпълнен с малки чудеса,

преплетени с лошите във възел,

те пишат нашите дела.


И даже в тази плетеница

мечтаем си до старини

любов, красива като птица,

до нас свободно да лети!


Любовта е чувството красиво

и бурята във нашите души.

За нея бихме дали всичко,

променяйки съдбите си дори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...