13 abr 2016, 20:50

Дали, или...

969 0 3

Животът се изнизва покрай мен,

тъй както циганка във кражба уличена.

Таксува ми билета всеки ден,

а касата ми празна е - непокварена.

 

Не ме удържат тънките юзди,

не мога вече себе си да управлявам.

По пладне виждам белите звезди,

през иглени уши не смея да минавам.

 

Тогава, пита се, защо живях,

какво постигнах в шеметните си години?

Дали животът ми е грях до грях,

или е цвете бяло в райските градини?

 

Навярно чувам пак вселенски смях,

от който ми се плезят рай и грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...