13.04.2016 г., 20:50 ч.

Дали, или... 

  Поезия » Философска
565 0 3

Животът се изнизва покрай мен,

тъй както циганка във кражба уличена.

Таксува ми билета всеки ден,

а касата ми празна е - непокварена.

 

Не ме удържат тънките юзди,

не мога вече себе си да управлявам.

По пладне виждам белите звезди,

през иглени уши не смея да минавам.

 

Тогава, пита се, защо живях,

какво постигнах в шеметните си години?

Дали животът ми е грях до грях,

или е цвете бяло в райските градини?

 

Навярно чувам пак вселенски смях,

от който ми се плезят рай и грях...

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??