Apr 13, 2016, 8:50 PM

Дали, или... 

  Poetry » Phylosophy
564 0 3

Животът се изнизва покрай мен,

тъй както циганка във кражба уличена.

Таксува ми билета всеки ден,

а касата ми празна е - непокварена.

 

Не ме удържат тънките юзди,

не мога вече себе си да управлявам.

По пладне виждам белите звезди,

през иглени уши не смея да минавам.

 

Тогава, пита се, защо живях,

какво постигнах в шеметните си години?

Дали животът ми е грях до грях,

или е цвете бяло в райските градини?

 

Навярно чувам пак вселенски смях,

от който ми се плезят рай и грях...

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??