15 sept 2022, 12:31

Дали остава нещо?

  Poesía
876 6 6

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни? 

 

Намираше ли зрънце огнен смисъл
или разтуха, в мъка безпощадна?
С перо от светли жерави ти писах –
усещаше ли ласката прохладна? 

 

Докосвах ли най-скритите ти рани
с балсам от билки – чисти и целебни?
Успяваше ли здраво да се хванеш
за стълба на живота, да посегнеш 

 

към щастие, което просиява
като светулка мъничка сред мрака?
Дали копнеж и жажда ти оставих
или измамна тежест на очакване? 

 

Не знам… Дано успял си да почувстваш,
че обич с ветровете ти дарявах
и моля се за теб, в света изкуствен,
да имаш сили обич да раздаваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих се погалена от това "перо от светли жерави"! Такива са думите ти, мило момиче, докоснато от божествен талант и осенено от мъдростта на предварително узрелите души по пътя на израстването. Благодаря ти, Вики!
  • Много е хубаво, Вики!
  • Много е хубаво! Докосва и просветлява!
  • С перо от светли жерави ти пиша, че си Поетеса, Вики, докосната си! Скромна и мъдра! Чета ти кротките думи - лек са! Бъди!
  • Вечният смисъл в живота – да оставим… Не нещо от себе си, а да се раздадем изцяло… Винаги си струва, защото който дава е благословен повече, отколкото този, който получава! Бъди благословена, Вики с таланта си!❤️

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...