Дали остава нещо?
Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни?
Намираше ли зрънце огнен смисъл
или разтуха, в мъка безпощадна?
С перо от светли жерави ти писах –
усещаше ли ласката прохладна?
Докосвах ли най-скритите ти рани
с балсам от билки – чисти и целебни?
Успяваше ли здраво да се хванеш
за стълба на живота, да посегнеш
към щастие, което просиява
като светулка мъничка сред мрака?
Дали копнеж и жажда ти оставих
или измамна тежест на очакване?
Не знам… Дано успял си да почувстваш,
че обич с ветровете ти дарявах
и моля се за теб, в света изкуствен,
да имаш сили обич да раздаваш.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Усетих се погалена от това "перо от светли жерави"! Такива са думите ти, мило момиче, докоснато от божествен талант и осенено от мъдростта на предварително узрелите души по пътя на израстването. Благодаря ти, Вики!
-
Много е хубаво, Вики!
-
Много е хубаво! Докосва и просветлява!
-
С перо от светли жерави ти пиша, че си Поетеса, Вики, докосната си! Скромна и мъдра! Чета ти кротките думи - лек са! Бъди!
-
Вечният смисъл в живота – да оставим… Не нещо от себе си, а да се раздадем изцяло… Винаги си струва, защото който дава е благословен повече, отколкото този, който получава! Бъди благословена, Вики с таланта си!❤️
-
Вики, много смислено и мъдро стихотворение, хареса ми и те поздравявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
