15.09.2022 г., 12:31

Дали остава нещо?

880 6 6

Дали ти липсвам? Цветните картини,
които ти създавах с прости думи,
огряха ли душевната ти зима,
оставиха ли нещо помежду ни? 

 

Намираше ли зрънце огнен смисъл
или разтуха, в мъка безпощадна?
С перо от светли жерави ти писах –
усещаше ли ласката прохладна? 

 

Докосвах ли най-скритите ти рани
с балсам от билки – чисти и целебни?
Успяваше ли здраво да се хванеш
за стълба на живота, да посегнеш 

 

към щастие, което просиява
като светулка мъничка сред мрака?
Дали копнеж и жажда ти оставих
или измамна тежест на очакване? 

 

Не знам… Дано успял си да почувстваш,
че обич с ветровете ти дарявах
и моля се за теб, в света изкуствен,
да имаш сили обич да раздаваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усетих се погалена от това "перо от светли жерави"! Такива са думите ти, мило момиче, докоснато от божествен талант и осенено от мъдростта на предварително узрелите души по пътя на израстването. Благодаря ти, Вики!
  • Много е хубаво, Вики!
  • Много е хубаво! Докосва и просветлява!
  • С перо от светли жерави ти пиша, че си Поетеса, Вики, докосната си! Скромна и мъдра! Чета ти кротките думи - лек са! Бъди!
  • Вечният смисъл в живота – да оставим… Не нещо от себе си, а да се раздадем изцяло… Винаги си струва, защото който дава е благословен повече, отколкото този, който получава! Бъди благословена, Вики с таланта си!❤️

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...