27 ago 2022, 7:56

Дали преди да тръгна...

1.2K 2 4

Дали преди да тръгна съм изгубил

и пътят ми е път в миражи цветни?

Не мисля, че напразно съм се влюбил

и чувства ще са с чувства безответни.

 

Септември наближава, дните летни

към своя край са тихичко сега.

Усещайки минутите му сетни -

над лято есен хвърля плащ с тъга.

 

Протяга алчно есента ръка,

нетърпеливо иска нова власт.

На лятото красивите блага

мечтае да захапе с мъртва паст.

 

О, див сезон, към мен недей поглежда!

Не ще сломиш ти моята надежда.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Антоанета!
  • Хубави са твоите стихове в тези строги форми, Асенчо. Трудно се пише такъв стих, даже не желая да се заемам, защото не вярвам да мога да се справя.
  • Благодаря ти, Милена!
  • Всички сезони са красиви, но всеки от тях носи своята радост и тъга. Когато надеждата ни е небесна, не зависим толкова много от своите емоционални състояния.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...