27 авг. 2022 г., 07:56

Дали преди да тръгна...

1.2K 2 4

Дали преди да тръгна съм изгубил

и пътят ми е път в миражи цветни?

Не мисля, че напразно съм се влюбил

и чувства ще са с чувства безответни.

 

Септември наближава, дните летни

към своя край са тихичко сега.

Усещайки минутите му сетни -

над лято есен хвърля плащ с тъга.

 

Протяга алчно есента ръка,

нетърпеливо иска нова власт.

На лятото красивите блага

мечтае да захапе с мъртва паст.

 

О, див сезон, към мен недей поглежда!

Не ще сломиш ти моята надежда.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Антоанета!
  • Хубави са твоите стихове в тези строги форми, Асенчо. Трудно се пише такъв стих, даже не желая да се заемам, защото не вярвам да мога да се справя.
  • Благодаря ти, Милена!
  • Всички сезони са красиви, но всеки от тях носи своята радост и тъга. Когато надеждата ни е небесна, не зависим толкова много от своите емоционални състояния.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...