27 авг. 2022 г., 07:56

Дали преди да тръгна...

1.2K 2 4

Дали преди да тръгна съм изгубил

и пътят ми е път в миражи цветни?

Не мисля, че напразно съм се влюбил

и чувства ще са с чувства безответни.

 

Септември наближава, дните летни

към своя край са тихичко сега.

Усещайки минутите му сетни -

над лято есен хвърля плащ с тъга.

 

Протяга алчно есента ръка,

нетърпеливо иска нова власт.

На лятото красивите блага

мечтае да захапе с мъртва паст.

 

О, див сезон, към мен недей поглежда!

Не ще сломиш ти моята надежда.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Антоанета!
  • Хубави са твоите стихове в тези строги форми, Асенчо. Трудно се пише такъв стих, даже не желая да се заемам, защото не вярвам да мога да се справя.
  • Благодаря ти, Милена!
  • Всички сезони са красиви, но всеки от тях носи своята радост и тъга. Когато надеждата ни е небесна, не зависим толкова много от своите емоционални състояния.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...