Дали преди да тръгна съм изгубил
и пътят ми е път в миражи цветни?
Не мисля, че напразно съм се влюбил
и чувства ще са с чувства безответни.
Септември наближава, дните летни
към своя край са тихичко сега.
Усещайки минутите му сетни -
над лято есен хвърля плащ с тъга.
Протяга алчно есента ръка,
нетърпеливо иска нова власт.
На лятото красивите блага
мечтае да захапе с мъртва паст.
О, див сезон, към мен недей поглежда!
Не ще сломиш ти моята надежда.
© Асенчо Грудев All rights reserved.