27.08.2022 г., 7:56

Дали преди да тръгна...

1.2K 2 4

Дали преди да тръгна съм изгубил

и пътят ми е път в миражи цветни?

Не мисля, че напразно съм се влюбил

и чувства ще са с чувства безответни.

 

Септември наближава, дните летни

към своя край са тихичко сега.

Усещайки минутите му сетни -

над лято есен хвърля плащ с тъга.

 

Протяга алчно есента ръка,

нетърпеливо иска нова власт.

На лятото красивите блага

мечтае да захапе с мъртва паст.

 

О, див сезон, към мен недей поглежда!

Не ще сломиш ти моята надежда.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Антоанета!
  • Хубави са твоите стихове в тези строги форми, Асенчо. Трудно се пише такъв стих, даже не желая да се заемам, защото не вярвам да мога да се справя.
  • Благодаря ти, Милена!
  • Всички сезони са красиви, но всеки от тях носи своята радост и тъга. Когато надеждата ни е небесна, не зависим толкова много от своите емоционални състояния.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...