11 may 2008, 16:35

Дали се страхувам?

  Poesía
1.1K 0 6

                Дали се страхувам?

Страхувам се от улицата пуста

и чувствам странна празнота.

Страхувах се, че може да побегнеш,

но ти остана в моята мечта.

 

Страхувам се да те сънувам...

Страх ме е от изгрева дори.

Страхувам се от всичко твое...

Страх ме е от мислите дори...

 

Страхувам се от моята жар,

изпълнена с куп от грешки...

Страхувам се и от изкупването на греха...

Дали е винаги по силите човешки?

 

Страхувам се от спомени и минали надежди,

които ме спохождат в нощта...

Напомнящи любов, илюзии, копнежи...

Дали Страхът не се нарича... Самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • самотата при всички случаи е неприятна.
    но не се предавай Дани...!
    животът е прекрасен!!!
    има един такъв филм-италиански!!!
    невероятен!!!
  • Благодаря !!!
    Сега се замислих може би Самотата е страх...
  • а дали самотата не се нарича страх???...
  • Прекрасен стих!Прогони тези страхове далеч от теб, Дани! Поздрави!
  • Пандора, всичките ти стихове ми харесват и то защото извират от душата ти! Обичана си, никога не го забрявай!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...