11 мая 2008 г., 16:35

Дали се страхувам?

1.1K 0 6

                Дали се страхувам?

Страхувам се от улицата пуста

и чувствам странна празнота.

Страхувах се, че може да побегнеш,

но ти остана в моята мечта.

 

Страхувам се да те сънувам...

Страх ме е от изгрева дори.

Страхувам се от всичко твое...

Страх ме е от мислите дори...

 

Страхувам се от моята жар,

изпълнена с куп от грешки...

Страхувам се и от изкупването на греха...

Дали е винаги по силите човешки?

 

Страхувам се от спомени и минали надежди,

които ме спохождат в нощта...

Напомнящи любов, илюзии, копнежи...

Дали Страхът не се нарича... Самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • самотата при всички случаи е неприятна.
    но не се предавай Дани...!
    животът е прекрасен!!!
    има един такъв филм-италиански!!!
    невероятен!!!
  • Благодаря !!!
    Сега се замислих може би Самотата е страх...
  • а дали самотата не се нарича страх???...
  • Прекрасен стих!Прогони тези страхове далеч от теб, Дани! Поздрави!
  • Пандора, всичките ти стихове ми харесват и то защото извират от душата ти! Обичана си, никога не го забрявай!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...