23 ago 2016, 16:48

Дали ще го оцени

  Poesía
571 1 2

Някой ден е така

ръката ти хвана ли

ще те заведа на поляна

от слънчогледи,

та нали така ме наричаш.

 

Ще танцуваш с мен,

 ще се изморим.

Ще ме намериш в стари

изоставени сгради-

облечени в спомени

и мен.

Обичам да помня

за животи на непознати,

та нали не живея собствения си.

 

Ще те заведа в музей,

ще коментирам всяка една

скулптура, но не и теб,

та нали си съвършен.

 

Ще валя като дъжд,

а ти го обожаваш.

Няма да те разболея,

та че съм тук ще напомня.

 

Видя ли, че сълзи

от големите ти мъниста,

що се свиват в усмивки,

когато се засмееш,

ронят се, ще преобърна онова,

що свят наричам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...