23 ago 2016, 16:48

Дали ще го оцени

  Poesía
570 1 2

Някой ден е така

ръката ти хвана ли

ще те заведа на поляна

от слънчогледи,

та нали така ме наричаш.

 

Ще танцуваш с мен,

 ще се изморим.

Ще ме намериш в стари

изоставени сгради-

облечени в спомени

и мен.

Обичам да помня

за животи на непознати,

та нали не живея собствения си.

 

Ще те заведа в музей,

ще коментирам всяка една

скулптура, но не и теб,

та нали си съвършен.

 

Ще валя като дъжд,

а ти го обожаваш.

Няма да те разболея,

та че съм тук ще напомня.

 

Видя ли, че сълзи

от големите ти мъниста,

що се свиват в усмивки,

когато се засмееш,

ронят се, ще преобърна онова,

що свят наричам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...