Някой ден е така
ръката ти хвана ли
ще те заведа на поляна
от слънчогледи,
та нали така ме наричаш.
Ще танцуваш с мен,
ще се изморим.
Ще ме намериш в стари
изоставени сгради-
облечени в спомени
и мен.
Обичам да помня
за животи на непознати,
та нали не живея собствения си.
Ще те заведа в музей,
ще коментирам всяка една
скулптура, но не и теб,
та нали си съвършен.
Ще валя като дъжд,
а ти го обожаваш.
Няма да те разболея,
та че съм тук ще напомня.
Видя ли, че сълзи
от големите ти мъниста,
що се свиват в усмивки,
когато се засмееш,
ронят се, ще преобърна онова,
що свят наричам.
© Слънчоглед Todos los derechos reservados