Aug 23, 2016, 4:48 PM

Дали ще го оцени

  Poetry
564 1 2

Някой ден е така

ръката ти хвана ли

ще те заведа на поляна

от слънчогледи,

та нали така ме наричаш.

 

Ще танцуваш с мен,

 ще се изморим.

Ще ме намериш в стари

изоставени сгради-

облечени в спомени

и мен.

Обичам да помня

за животи на непознати,

та нали не живея собствения си.

 

Ще те заведа в музей,

ще коментирам всяка една

скулптура, но не и теб,

та нали си съвършен.

 

Ще валя като дъжд,

а ти го обожаваш.

Няма да те разболея,

та че съм тук ще напомня.

 

Видя ли, че сълзи

от големите ти мъниста,

що се свиват в усмивки,

когато се засмееш,

ронят се, ще преобърна онова,

що свят наричам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...