23.08.2016 г., 16:48

Дали ще го оцени

566 1 2

Някой ден е така

ръката ти хвана ли

ще те заведа на поляна

от слънчогледи,

та нали така ме наричаш.

 

Ще танцуваш с мен,

 ще се изморим.

Ще ме намериш в стари

изоставени сгради-

облечени в спомени

и мен.

Обичам да помня

за животи на непознати,

та нали не живея собствения си.

 

Ще те заведа в музей,

ще коментирам всяка една

скулптура, но не и теб,

та нали си съвършен.

 

Ще валя като дъжд,

а ти го обожаваш.

Няма да те разболея,

та че съм тук ще напомня.

 

Видя ли, че сълзи

от големите ти мъниста,

що се свиват в усмивки,

когато се засмееш,

ронят се, ще преобърна онова,

що свят наричам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...