10 feb 2016, 20:50

Дали ще мога

641 0 6

Не ща да те погледна,

                   защото ти си пламък!

Не ща да те обичам,

                   защото ме изгаряш!

Не ща да те докосна,

                    по-студена си от камък!

Не ща и да те спирам,

                    нали от мене бягаш?!

 

Искам да се махна

                    от болка сътворих си замък.

Искам да забравя,

                    спомените да изтрия, все едно ги няма.

Искам да извикам самотата,

                    да потъна в сън безпаметен и сладък,

но дали ще мога,

                   Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!

 

Февруари 2014

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш, стил, харесва ми!
  • Много силни думи, които достигат до сърцето.
  • Веси,Младен,Цвети,Лейди,Анастасия,Валери истинско удоволствие беше за мен да прочета коментарите ви.Поглед към стиха ми от много страни.И всеки видял нещо в него.Повишихте ми настроението до червено.Цвета на идващия празник де.Благодаря на всички!
  • Много хубав стих, Гавраиле! Топла душа, извира от него!
  • "Искам да се махна
    от болка сътворих си замък...
    Искам да извикам самотата,
    да потъна в сън безпаметен и сладък,
    но дали ще мога,
    Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!"

    Естетически красиво ОКО на поетичния текст! Мъжка и силно въздействаща поезия, каквато ти умееш да пишеш, Гавраиле. Високо оценявам творбата ти и ти благодаря, че публикувайки я ми даде възможност да я прочета!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...