Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307

Feb 10, 2016, 8:50 PM

Дали ще мога

Poetry » Love

634 0 6

Не ща да те погледна,

защото ти си пламък!

Не ща да те обичам,

защото ме изгаряш!

Не ща да те докосна,

по-студена си от камък!

Не ща и да те спирам,

нали от мене бягаш?!

Искам да се махна

от болка сътворих си замък.

Искам да забравя,

спомените да изтрия, все едно ги няма.

Искам да извикам самотата,

да потъна в сън безпаметен и сладък,

но дали ще мога,

Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!

Февруари 2014

Варна, Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

hapka-kapka (Десислава Вълова)

Имаш, стил, харесва ми!

2016-05-05T21:32:48+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Много силни думи, които достигат до сърцето.

2016-02-11T19:30:44+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Веси,Младен,Цвети,Лейди,Анастасия,Валери истинско удоволствие беше за мен да прочета коментарите ви.Поглед към стиха ми от много страни.И всеки видял нещо в него.Повишихте ми настроението до червено.Цвета на идващия празник де.Благодаря на всички!

2016-02-11T17:40:51+02:00
nezemna (Неземна)

Много хубав стих, Гавраиле! Топла душа, извира от него!

2016-02-11T06:51:55+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Искам да се махна
от болка сътворих си замък...
Искам да извикам самотата,
да потъна в сън безпаметен и сладък,
но дали ще мога,
Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!"

Естетически красиво ОКО на поетичния текст! Мъжка и силно въздействаща поезия, каквато ти умееш да пишеш, Гавраиле. Високо оценявам творбата ти и ти благодаря, че публикувайки я ми даде възможност да я прочета!

2016-02-10T20:58:03+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0