Не ща да те погледна,
защото ти си пламък!
Не ща да те обичам,
защото ме изгаряш!
Не ща да те докосна,
по-студена си от камък!
Не ща и да те спирам,
нали от мене бягаш?!
Искам да се махна
от болка сътворих си замък.
Искам да забравя,
спомените да изтрия, все едно ги няма.
Искам да извикам самотата,
да потъна в сън безпаметен и сладък,
но дали ще мога,
Душата ми е с теб, не иска с мен да бяга!
Февруари 2014
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени