Дали ще трябва да те чакам
Не знам дали ще те дочакам,
знаеш ли, не знам.
Уморено крача през просото на дните,
на чужди влакове се качвам,
на пусти гари слизам
и на парчета се разкъсвам,
а мислите ми се разпръсват.
Като неспокойната планета Икар,
във орбита не влязла още,
ту се опарвам, ту измръзвам
и чужди пътища пресичам.
А ти си още толкоз бяла
и недокосната от дните,
като единственото си начало,
незнам, дали ще трябва
да те чакам.
(c) Владимир Гюров
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Гюров Todos los derechos reservados
