Дали ще трябва да те чакам
Не знам дали ще те дочакам,
знаеш ли, не знам.
Уморено крача през просото на дните,
на чужди влакове се качвам,
на пусти гари слизам
и на парчета се разкъсвам,
а мислите ми се разпръсват.
Като неспокойната планета Икар,
във орбита не влязла още,
ту се опарвам, ту измръзвам
и чужди пътища пресичам.
А ти си още толкоз бяла
и недокосната от дните,
като единственото си начало,
незнам, дали ще трябва
да те чакам.
(c) Владимир Гюров
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Гюров Все права защищены
