Дали ще трябва да те чакам

знаеш ли, не знам.

Уморено крача през просото на дните,

на чужди влакове се качвам,

на пусти гари слизам

и на парчета се разкъсвам,

а мислите ми се разпръсват.

Като неспокойната планета Икар,

във орбита не влязла още,

ту се опарвам, ту измръзвам

и чужди пътища пресичам.

А ти си още толкоз бяла

и недокосната от дните,

като единственото си начало,

незнам, дали ще трябва

да те чакам.

(c) Владимир Гюров