byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421

2 ene 2009, 11:39

Дали сме европейци, надали!

Poesía » Civil

767 0 9

От днеска дигнаха пак и парното и тока.

(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)

Ужким смеем се, а плачем – суматоха...

Как ще преживеем тъй мизерно?!

Данъците вдигат – депутатско хоби,

а заплатите все същите стоят.

Даже стачките и изборите нови,

не могат с нищо страната ни да променят.

А бедният човечец все си трае...

Родени сме с таланта да мълчим,

За Европата безкористно мечтаехме,

А дали сме европейци, надали!

Това е първият стих, който пиша на такава тема! Приемам всякаква критика и предложения за промени на произведението. :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Изпразват се джобовете на едни, за да се напълнят на други.
В Европа е стандарта на живот е много по-добър, а в България трябва първо на това да се обърне внимание внимание - да получаваме необходимото качество равностойно на заплащането ни. Нямаме нито социална политика, нито нищо за голямо наше съжаление!

2009-01-10T14:59:04+02:00
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Смени хоби с лоби!
ще стане! поздрави!

2009-01-06T15:55:30+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

да...надали...
хубаво казано и написано...

2009-01-04T15:19:24+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Успешен опит, Сиянче!
Не спирай да опитваши в този жанр.
Прегръдка!

2009-01-04T11:06:29+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Темата няма значение...
Важното продукта да е на ниво и всеки да пожелае да го купи
Трябва му побутване тук-таме
Можеш!

2009-01-03T19:35:47+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0