От днеска дигнаха пак и парното и тока.
(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)
Ужким смеем се, а плачем – суматоха...
Как ще преживеем тъй мизерно?!
Данъците вдигат – депутатско хоби,
а заплатите все същите стоят.
Даже стачките и изборите нови,
не могат с нищо страната ни да променят.
А бедният човечец все си трае...
Родени сме с таланта да мълчим,
За Европата безкористно мечтаехме,
А дали сме европейци, надали!
Това е първият стих, който пиша на такава тема! Приемам всякаква критика и предложения за промени на произведението. :)
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
В Европа е стандарта на живот е много по-добър, а в България трябва първо на това да се обърне внимание внимание - да получаваме необходимото качество равностойно на заплащането ни. Нямаме нито социална политика, нито нищо за голямо наше съжаление!