2 янв. 2009 г., 11:39

Дали сме европейци, надали!

768 0 9

От днеска дигнаха пак и парното и тока.

(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)

Ужким смеем се, а плачем – суматоха...

Как ще преживеем тъй мизерно?!


Данъците вдигат – депутатско хоби,

а заплатите все същите стоят.

Даже стачките и изборите нови,

не могат с нищо страната ни да променят.


А бедният човечец все си трае...

Родени сме с таланта да мълчим,

За Европата безкористно мечтаехме,

А дали сме европейци, надали!


 


 

Това е първият стих, който пиша на такава тема! Приемам всякаква критика и предложения за промени на произведението. :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изпразват се джобовете на едни, за да се напълнят на други.
    В Европа е стандарта на живот е много по-добър, а в България трябва първо на това да се обърне внимание внимание - да получаваме необходимото качество равностойно на заплащането ни. Нямаме нито социална политика, нито нищо за голямо наше съжаление!
  • Смени хоби с лоби!
    ще стане! поздрави!
  • да...надали...
    хубаво казано и написано...
  • Успешен опит, Сиянче!
    Не спирай да опитваши в този жанр.
    Прегръдка!
  • Темата няма значение...
    Важното продукта да е на ниво и всеки да пожелае да го купи
    Трябва му побутване тук-таме
    Можеш!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....