Вървя по улиците прашни
и търся смисъла на дните.
От нощите са те по-страшни,
а замисълът толкоз плитък.
Вървя сред хора и не виждам
къде съм и защо го правя.
От нейде образи прииждат,
далечни спомени разравят.
Дали съм буден, или сън е?
Не знам и няма кой да питам.
В мъгла вървя и се препъвам,
мълча, а може и да викам.
© Светлин Todos los derechos reservados