Вървя по улиците прашни
и търся смисъла на дните.
От нощите са те по-страшни,
а замисълът толкоз плитък.
Вървя сред хора и не виждам
къде съм и защо го правя.
От нейде образи прииждат,
далечни спомени разравят.
Дали съм буден, или сън е?
Не знам и няма кой да питам.
В мъгла вървя и се препъвам,
мълча, а може и да викам.
© Светлин All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
