2 may 2009, 8:09

Дали сърце докоснах

739 0 1

Потапям се в мрака

с музика нежна в нощта,

дали сърце долавя

неуловимите, свети неща?!

 

Животът се изнизва,

като песъчинки между пръсти,

годините отлитат,

задъхани, бягащи, чевръсти...

 

Дали сърце докоснах,

с обич топла, най-красива...

Дали пък с усмивка нежна

направи ме безкрай щастлива...

 

Притвори очи с мен,

а в мрака ноти политат...

И мисли човешки

в душата нека тихо се скитат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...