Потапям се в мрака
с музика нежна в нощта,
дали сърце долавя
неуловимите, свети неща?!
Животът се изнизва,
като песъчинки между пръсти,
годините отлитат,
задъхани, бягащи, чевръсти...
Дали сърце докоснах,
с обич топла, най-красива...
Дали пък с усмивка нежна
направи ме безкрай щастлива...
Притвори очи с мен,
а в мрака ноти политат...
И мисли човешки
в душата нека тихо се скитат...
© Елена Калчева All rights reserved.