Дали убива се надежда?

Повече от половин година:
мълчалива и еднообразна.
Връхлетя ме, мина и замина,
а агонията бе напразна.
Нощи гинеха сломими,
сънища опияняваха деня.
Без спомени незаменими
мога ли да те изкореня?
Една картина само пазя:
на усмивка плаха, мила.
И отричам нея да намразя.
И не бих я заменила!
И пред мене все застава.
И при тебе ме отвежда.
Имаш ли си на представа
как...
ДАЛИ убива се надежда?