Повече от половин година:
мълчалива и еднообразна.
Връхлетя ме, мина и замина,
а агонията бе напразна.
Нощи гинеха сломими,
сънища опияняваха деня.
Без спомени незаменими
мога ли да те изкореня?
Една картина само пазя:
на усмивка плаха, мила.
И отричам нея да намразя.
И не бих я заменила!
И пред мене все застава.
И при тебе ме отвежда.
Имаш ли си на представа
как...
ДАЛИ убива се надежда?
© Връзки за обувки All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
