kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
8 dic 2009, 21:25

Дали успях да те докосна?

  Poesía » Otra
2.3K 0 16
Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа,   че няма съм била.   Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба.   Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата.   С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа!   И даже разговарям, пиша! Не само!   Мога и да дишам!   Дали докоснах те - не зная. Но в теб живея!...   Не ме пъди!   Без теб аз няма как да оцелея!      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0