Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа, че няма съм била. Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба. Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата. С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа! И даже разговарям, пиша! Не само! Мога и да дишам! Дали докоснах те - не зная. Но в теб живея!... Не ме пъди! Без теб аз няма как да оцелея!