Дали успях да те докосна?
Раздирах с вик нощта,
надявайки се да ме чуеш.
А после се оказа,
че няма съм била.
Рисувах те от всички багри
и се любувах с часове
на своята творба.
Какво? Аз сляпа съм, нима?
И музика ти сътворих,
разтапяща душата.
С ония галещи акорди,
отварящи ти сетивата.
Не мисля, че съм глуха!
Нито сляпа!
И даже разговарям, пиша!
Не само!
Мога и да дишам!
Дали докоснах те - не зная.
Но в теб живея!...
Не ме пъди!
Без теб аз няма как да оцелея!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
