Дали защото много съм обичала
И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта
и капки в сърцето ми изцеждат,
рухнала е надеждата, пред есента,
все още към лятото поглеждам.
Щом отново дойде подмладено,
на влюбените в очите ще блести,
на дървото кукувица нажалена,
самотата си с мен ще сподели.
Дали защото много съм обичала
та сърцето отмаляло крещи,
липсва ми среднощното тичане
по алеите със белите брези.
Прегръдките, учестеното дишане,
увити на парка със сивия шал,
как на екс живота си изпивахме,
за утре запазили мъничък дял!
Дали защото много съм обичала,
та животът ме разцепи на две,
в изгрева да виждам очите ти,
в залеза, да чувам твоето сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
