Дали защото много съм обичала
И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта
и капки в сърцето ми изцеждат,
рухнала е надеждата, пред есента,
все още към лятото поглеждам.
Щом отново дойде подмладено,
на влюбените в очите ще блести,
на дървото кукувица нажалена,
самотата си с мен ще сподели.
Дали защото много съм обичала
та сърцето отмаляло крещи,
липсва ми среднощното тичане
по алеите със белите брези.
Прегръдките, учестеното дишане,
увити на парка със сивия шал,
как на екс живота си изпивахме,
за утре запазили мъничък дял!
Дали защото много съм обичала,
та животът ме разцепи на две,
в изгрева да виждам очите ти,
в залеза, да чувам твоето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
