И тази нощ не мога да заспя,
нереална и дълбока е тишината,
по улея самотен, като дъжда,
попиват спомените в тъмнината.
Обхванали са, като огън кръвта
и капки в сърцето ми изцеждат,
рухнала е надеждата, пред есента,
все още към лятото поглеждам.
Щом отново дойде подмладено,
на влюбените в очите ще блести,
на дървото кукувица нажалена,
самотата си с мен ще сподели. ...