Морето се рони в очите ти
като есенно-тъжни листа.
Заваля ли, момиче, в мечтите ти
или с пръсти рисуват дъга?!
Денят превалява в дланта ти,
самотно потъващ в нощта.
Дали тя почерни крилата ти
или пак през комина летя?!
И морето удави зениците,
а от болка денят не изгря.
Безкрили останаха птиците...
А в тебе, момиче, дали заваля?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Истинска Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
