Морето се рони в очите ти
като есенно-тъжни листа.
Заваля ли, момиче, в мечтите ти
или с пръсти рисуват дъга?!
Денят превалява в дланта ти,
самотно потъващ в нощта.
Дали тя почерни крилата ти
или пак през комина летя?!
И морето удави зениците,
а от болка денят не изгря.
Безкрили останаха птиците...
А в тебе, момиче, дали заваля?!
© Истинска Всички права запазени