Морето се рони в очите ти
като есенно-тъжни листа.
Заваля ли, момиче, в мечтите ти
или с пръсти рисуват дъга?!
Денят превалява в дланта ти,
самотно потъващ в нощта.
Дали тя почерни крилата ти
или пак през комина летя?!
И морето удави зениците,
а от болка денят не изгря.
Безкрили останаха птиците...
А в тебе, момиче, дали заваля?!
© Истинска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
