ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
7 ago 2012, 17:28

Дама

1.1K 0 15

Дама

 

Тя е Дама - от гордия поглед,

та до токчето  - шпага в дъха  ми,

и когато без глас заговорих,

със усмивка една ме осъди...

 

на каторга в очите си нежни -

да избягам и крачка не мога

от дълбоката синя безбрежност -

океан между Ада и Бога...

 

Ръкавица в душата ми хвърли

и изплете ми  ризница  с длани,

вече нейният рицар съм първи

и страстта ми докрай ще я брани...

 

Сред мечтите ù днес коленича,

а  косите ù – вея за знаме,

и обет в думи две аз изричам  -

чест отдавам на истинска Дама...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0