ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Aug 7, 2012, 5:28 PM

Дама

  Poetry » Love
1.1K 0 15

Дама

 

Тя е Дама - от гордия поглед,

та до токчето  - шпага в дъха  ми,

и когато без глас заговорих,

със усмивка една ме осъди...

 

на каторга в очите си нежни -

да избягам и крачка не мога

от дълбоката синя безбрежност -

океан между Ада и Бога...

 

Ръкавица в душата ми хвърли

и изплете ми  ризница  с длани,

вече нейният рицар съм първи

и страстта ми докрай ще я брани...

 

Сред мечтите ù днес коленича,

а  косите ù – вея за знаме,

и обет в думи две аз изричам  -

чест отдавам на истинска Дама...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0