Дама
Дама
Тя е Дама - от гордия поглед,
та до токчето - шпага в дъха ми,
и когато без глас заговорих,
със усмивка една ме осъди...
на каторга в очите си нежни -
да избягам и крачка не мога
от дълбоката синя безбрежност -
океан между Ада и Бога...
Ръкавица в душата ми хвърли
и изплете ми ризница с длани,
вече нейният рицар съм първи
и страстта ми докрай ще я брани...
Сред мечтите ù днес коленича,
а косите ù – вея за знаме,
и обет в думи две аз изричам -
чест отдавам на истинска Дама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
