agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
13 feb 2021, 21:02

Дамата ме чака, знам 

  Poesía » De amor, De humor
1037 0 8

Зима е, но няма как.

Тя от мене чака знак

и в доспехи трака- трак

тръгвам тежичко към коня,

но проклетникът ми бяга

и по двора луд го гоня:

" Стига ( казвам ) Тя ме чака!

Тя за мене чуден дар е!

Тук, ела! Не си магаре! " .

 

При ковача чисто нови

сменям конските подкови,

че капани са сурови

пътищата зимни днес.

А ковачът е пиян и

бавен е... за мойта чест

не му дреме. Нервно длани

аз потривам... Конят рита...

" Спри си дивите копита!!!  " .

 

Най- накрая тръгвам аз,

през гората в късен час.

Глутниците вият с бяс,

но към нея в път поел -

конят ми препуска с пламък,

рицарят сега е смел.

Ето го и този замък

и прозорче свети там...

Дамата ме чака, знам.

 

 

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никак даже! Благодаря ти, Акеми!
  • Не е никак лесен този рицарски живот...
  • Благодаря ти, Дени! Само рицарят си знае...
  • Много добре ти се е получило 😊
  • Простете ми, прекрасна дамичке! Но не мога да си сваля шлема, замръзнал е от студа и целувката ще почака. Ще поседя до камината малко, докато се размразя, но Вие ми говорете, говорете ми през това време. И стихчета може да ми почетете, и песничка може да ми изпеете...
  • 😂😂😂 ...
    Но какви неволи...
    Само, ако знаех аз...
    😊 ...
  • Какво да се прави, Скити? Благодаря ти!
  • Браво! Ето това е истински рицар!
    Забавно и усмихващо е
Propuestas
: ??:??